На 34 км. Югозападно от гр. Средец се намира Голямобуковския манастир “Св. Животоприемний източник”. Манастирската обител е скътана във високите части на северните склонове на Странджа планина, сред гъста дъбова и орехова гора. Пред нея се открива широка панорама от странджанските предпланински възвишения.
Легендата разказва, че през третата четвърт на ХІX век на един от жителите с. Коджа Бук (дн. Голямо Буково) Коста Янов, в сън му се явила Св. Богородица. Тя му заръчала да отиде на Осман баир и да потърси стария манастир, който бил разрушен от турците. Бай Коста не изпълнил заръката на Божията майка. Легендата гласи, че селянина бил наказан с тежка болест, люти рани покрили краката му. След време Божията майка отново се явила в съня на Коста Янов със заръката да потърси стария манастир и да потопи в тамошния извор болните си крака, като оздравее на това място да съгради нов манастир за прослава на името Господне.
Болният мъж изкачил хълма и тръгнал да търси лечебния извор. Не след дълго го открил, измил раните си с бистрата вода. Не минало много време и чудото станало, той се отървал от коварната болест. През 1873г. Изградил църква и метох ведно със селяните от околните села. Манастира нарекли “Св. Животоприемний източник” заради живата вода, която извира от олтара на църквата и заради нейните лечебни свойства.
Всяка година на Светлия петък /първия петък след Великден/ миряните идват от близко и далече да почетат храмовия празник на манастира и да се черкуват.
Районът на Голямобуковския манастир е обект на археологически обходи и проучвания през периода от края на 70-те години и началото на 80-те години на миналия век. Регистрирани са множество тракийски могили, соларни кръгове, свързани с религиозни практики на траките към Слънцето и мъртвите, християнски параклиси и ранновизантийски и средновековни крепости.
Най-ранните следи от човешки живот датират от средата на ІІ хилядолетие пр. Хр. Свързани са с мегалитната култура, която е представена на Балканите от долмени (каменни гробници) и светилища. Паметниците от тази култура са най-силно концентрирани в околностите на близките села на манастира /Г. Буково, Кирово, Белеврен, Граничар, Д. Ябълково, Варовник/. Тези паметници се свързват с религиозния светоглед на траките и са част от световната мегалитна каспийско – средиземноморска култура.
В близките околности на Манастира на източния връх на “Двата близнака” в края на V век и началото на VІ век се изгражда военностратегическа крепост, имаща за цел да отбранява столицата на Византийската империя, Константинопол от варварските нашествия. Крепостта е с много добра визуална връзка с останалите крепости от Странджа и Източното старопланиние строени по онова време.
След управлението на Иван Асен ІІ /1218-1241/ териториите на Голямобуковският манастир влизат в състава на българската държава.
В научната историческа литература от началото на XX в. до днес съществува хипотеза, че манастирът “Св. Животоприемний източник’ е приемник на манастира “Св. Троица” основан от Григорий Синаит и Теодосий Търновски в края на XIII век и началото на XIV век в т. нар. Парорийска пустиня, където се заражда и развива философско-религиозното учение на исихазма. В изворите Парорийската пустия се приема за българската Света гора /Атон/
Днес имаме повече основания да твърдим, че българският Атон е Манастирския комплекс в близост до манастира “Св. Животоприемний източник”. През 1984г ст.н.с. д.и.н Ив. Карайотов прави археологически сондажи около абсидата на църквата в манастира, попада на погребения от XII – XIV век.
Според записките взети от архива на Архимандрит Рафаил / живял в манастира от 1905г. до края на живота си (1967г.)./ при ремонта на църквата през 1914г. При изкопни работи са открити “две средно големи икони на Св. Троица и Св. Георги, много човешки кости а по тях гривни пръстени метални копчета.
Наскоро при теренни обходи в околностите на манастира попаднахме на еднокорабна базилика и на около 50м. От нея на важни верижни помещения характерни за строителните традиции на средновековието. Всичко това ни дава основание да предполагаме, че работната хипотеза за Парорийската пустиня и манастира “Св. Троица” след бъдещи археологически проучвания ще се превърнат в теза, че българската Света гора е в района на манастира “Св. Животоприемний източник”.
Leave a Reply